Шипочано (Shipochano)
Шипочано е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
Село Шипочано се намира в източната част на Кюстендилската котловина, по западните склонове на Конявската планина, на 14 км от гр.Кюстендил. На около половин километър западно от селото, в низината тече река Струма, току-що излязла от Земенско-Ръждавичкия пролом. Съседните му села са Ръждавица - на северозапад на около 3 км, Шишковци — на югозапад на около 3 км и Дворище на юг на същото разстояние.
Климатът е умерен, преходно континентален. Селото е разположено между два склона в котловина, с южно изложение, което го предпазва от силните северни ветрове и предопределя мекия климат и слънчевото време.
Името на селото произхожда от растението „шипка“ („шипок“ в западнобългарските говори).
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1949 – 1958), Община Драговищица (1958 – 1959), община Раждавица (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.).
Село Шипочано се намира в източната част на Кюстендилската котловина, по западните склонове на Конявската планина, на 14 км от гр.Кюстендил. На около половин километър западно от селото, в низината тече река Струма, току-що излязла от Земенско-Ръждавичкия пролом. Съседните му села са Ръждавица - на северозапад на около 3 км, Шишковци — на югозапад на около 3 км и Дворище на юг на същото разстояние.
Климатът е умерен, преходно континентален. Селото е разположено между два склона в котловина, с южно изложение, което го предпазва от силните северни ветрове и предопределя мекия климат и слънчевото време.
Името на селото произхожда от растението „шипка“ („шипок“ в западнобългарските говори).
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1949 – 1958), Община Драговищица (1958 – 1959), община Раждавица (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.).
Карта - Шипочано (Shipochano)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |